Прочетен: 1330 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2007 13:53
Говорейки за любов обикновено смесваме понятията.
Копнеейки да бъдем обичани , започваме да вярваме че се нуждаем от това.
Няма доказателства за това , че човек има нужда от любов. ;-)
" Беше ужасно. Родителите ми не се интересуваха от мен. Бяха заети със себе си. Никои не се интересуваше от моите нужди."
- Какви нужди?
" Ами... да ме обичат...просто никой не ме е обичал достатъчно в детството ми...може би заради това го търся постоянно..."
- Какво искаш да кажеш с това?
"Искам да кажа , че човек има нужда от любов, ако ли не е мъртъв"
- Не , не мисля, това твърдение с нищо не е доказано.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Това са убеждения на които се усланяме всеки ден.
Убеждението , че се нуждаем от любов и ако тя не ни е достатъчна сме мъртви.
Ако не намерим идеаланата любов, сигурна и вечна, ние сме губещи.
Кой е фактът който доказва това?
Човек е способен да обича - да това е вярно.
Човек желае да бъде обичан - това също.
Но човек може да живее добре и без любов.
Тя не му е нужна - не е нито кислород , нито вода, нито храна.
Вярно е , че са правени експерименти с бебета, оставени без човешки контакт, освен че са имали такъв единствено при храненето и преобличането. Много от тях са мъртви. Проведени експерименти в Щатите и Германия. Заключението от тях е : ако бебетата не получават любов - умират...от което заключаваме - ако човек не получава любов - умира.
Има малки детайли, които пропускаме. Не всички бебета са починали. Ако имаха нужда от любов , така както от храна, то всички те щяха да са мъртви.
Освен това, по време на един от експериментите, едно от децата надживява това, което е най-близо до вратата. На легълцето до вратата то е имало повече контакт с човешко същество, защото сестрата, която се е грижила за бебетата е посядала на леглото му преди да излезе. Дори и да не е говорила на бебето и да не го е гушкала , този контакт е достатъчен.
Това, което ни убягва в случая е че потребността, която имат бебетата е да усетят собственото си отделно съществуване, отделянето им от майката, разкъсването на симбиотичната връзка и усещането , че съществуват отделно.
Ако човек имаше нужда от Любов - то Омразата би ни убила.
Това, което ни убива е безразличието.
Следователно - не липсата на любов , а липсата на признание за това че съществуваме - безразличието към собственото ни същество.
Знаем как се чувстваме, когато ни игнорират.
Знаем как реагираме когато искаме да обидим някого - спираме да му обръщаме внимание.
Бихте казали - да , но човек е способен да обича - любовта все трява да има някакъв смисъл. Да. Точно. Съгласна съм.
Но само защото сме способни на любов, не значи автоматично че се нуждаем на всяка цена от нея.
Нека разделим на две. Едно е да обичаш нещо или някой, съвсем друго е да обичаш някой, за да получаваш любов. Във втория случай - обичам ли другия човек или съм егоист и съм заинтересован от любовта , която бих получил?
Поглеждайки от този ъгъл, вече разбираме защо ни е толкова трудно да дадем и другата буза и да обичаме враговете си - в този случай бихме дали нещо без да получим в замяна.
Вярването, че имаме потребност от любов идва от нещастията.
Малките деца не дават любов. Те просто имат нужди. Едва по-късно детето започва да обича. Проблемът е, че детето е винаги един малък егоист и никога не си дава сметка за онова, което правим заради него. Няма такъв закон във вселената, че трява да получаваме толкова, колкото даваме. Наградата идва доста по-късно и никога не така , както очакваме, а така , както се получи. ..а може и никога да не я получим. Но нали не за това имаме деца? Защо да е толкова важно децата да оценят усилията ни и любовта ни?
Може би подобен е и проблемът при двойките. Ако единият не цени достатъчно работата на другия, усилията на другия, започват проблеми. Правим нещо не за да доставим удоволствие на другия, а за да бъдем оценени, следователно не за да дадем, а за да получим.
Саможертвата. Хората , които се отдават твърде много. Те и очакват твърде много. Благодарност, възхищение, слава... Те не дават нищо безплатно.
Проблемът е, че ако изискваме да бъдем обичани , не можем да избягаме от разочарованието. Светът е огромен, студен и не го е грижа. Светът е точно това , което ние го правим.
Ако сматаме че имаме нужда от любов, ще се опитаме да покрием тази нужда с партньор, с колеги , с обкръжение, статус , общество или със света.
Съвсем ясно е че тази нужда никога не може да бъде покрита.
отивам там;-)
иначе си откраднах това от теб
"няма за какво да се тревожиш, след като нямаш нищо нали?"
Питаш ме нещо.
Трудно. ...така в множествено число...мисля че не.
Но...
Много харесвам някой, който не може.
Много дълго време мислех че обичам някой, оказа че съм го обичала грешно.
Така става ли?
Да - разочаровах се - мисля че повече от себе си - но аз май не мога по друг начин - не ми е в стила.
non ;-) c'est pas obligatoire
pour moi c'est tres agreable
виж това
"Омразата създава независимост,
а любовта заробва..."
не знам от кого е , знам че е от "Антология на бг.любовна лирика"
Ти си прав, ферко.
